Автор: Оливие Берюйе, elucid.media- Европейските елити преминаха от почитанието на Златния

Автор: Оливие Берюйе, elucid.media

- Европейските елити преминаха от почитанието на Златния телец на единната валута към обожанието на западния милитаризъм на НАТО. Те са все по-послушни пред американците сега, в който елитите на страни, като Саудитска Арабия, Турция, Индия, в действителност всички, се измъкват от американското въздействие.

- Не знам дали сърцето, националното възприятие на елитите пътува дружно с парите и дали преходът, навлизането на европейските континентални елити във финансовите потоци на англо-американския свят, е трансформирало прочувственото отношение към този свят, само че във всеки случай това ги сближи. Но мисля, че нещата отиват по-далеч... Склонен съм да мисля, че огромна част от активността на Агенцията за национална сигурност на Съединени американски щати е да записва, да управлява всичко, което визира европейските елити.

- Америка имаше симпатични прогресистки измерения с еманципацията на чернокожите, на дамите и също така Америка беше народна власт. Америка се трансформира в нещо напълно друго след неолибералната гражданска война. Тя стана водач и мотор на неравенствата на едно необикновено равнище. Това е страна, в която политическата система дотолкоз е доминирана от парите, че да се приказва за народна власт стана изцяло неуместно.

- Хората, които измислиха еврото, сътвориха страшилище. Чудовище, което унищожи френската, италианската, испанската промишленост, осигурявайки в същото време небалансиран напредък на страна като Германия... В един миг си помислих, че те се надяват всичко да се срине и да кажат “еврото се срина, само че виновността е на Путин ”. 

- Наистина е удивително по какъв начин Германия се съгласи да не поема водачеството в Европа и да се подчини на Вашингтон. Очевидно Германия рискува да се озове за следващ път от неверната страна на историята.

- Унгария е единствената страна от националните демокрации, която се осмели да се опълчи на Русия - въстанието от 1956 година Това е народ без комплекси. Едно от нещата, които разрешават на Орбан да поддържа положителни връзки с Русия, е, че унгарците се изправиха против тях и завоюваха уважението на руснаците. Поради което те не могат да изпаднат в делириум като всички други, които пазят комплекси за непълноценност по отношение на Русия.

Еманюел Тод е френски антрополог и историк, есеист, създател на голям брой писания. Някои от тях, като “Финалният провал ” («La Chute finale»), “Икономическата заблуда ” («L’Illusion économique») или “Залезът на империята ” («Après l’empire»), се трансфораха в класики на обществените науки. Последната му книга, “Третата международна война стартира ” («La Troisième Guerre mondiale a commencé»), бе издадена през 2022 година в Япония. Той беседва с икономиста и демограф Оливие Берюйе в YouTube канала на уеб страницата Élucid.

- Добър ден, Еманюел Тод!

- Добър ден!

- Щастлив съм да те посрещна в YouTube канала на уеб страницата Élucid.

- А аз съм доста благополучен, че съм тук.

- Ти си антрополог, историк, демограф, пророкуващ футуролог и към този момент няколко пъти ни гостуваш в този канал. Донякъде си неофициален колумнист. Предишните пъти говорихме за отношението към дамите, по-късно за избирането на Макрон, след това за войната в Украйна. Днес ще се опитаме да се дистанцираме малко, с цел да разберем малко повече нашата ера, която претърпява разтърсване, и в частност Европа. Ти имаш нов обект на проучване - европейските елити, и сподели, че до момента повече си работил върху народите и незадоволително върху елитите. Как стигна до тази констатация и до този нов обект на проучване?

- Промяната в отношението на Европа към Украйна, Съединени американски щати, Русия и така нататък, ми разкри нещо. Войната сама по себе си е жестока, само че също по този начин е огромен проявител на това, което се случва. Тя разкри нещо. Ако се върна към поредицата в европейската история по този начин, както я схванах, появи се единната валута, последва 2005 година, която за мен беше нахлуване в недемокрация, или 2007 година, т.е. отхвърлянето на Конституционния контракт на референдума, последвано от Лисабонския контракт, който анулира това отменяне. След това пристигна ипотечната рецесия и това, което последва през 2007-2008 година, и една Франция, която към този момент се бе определила като недемократична. Тогава видяхме налагането по всевъзможен начин на немското икономическо предимство в Европа. То постоянно е съществувало, само че тогава се появи същинска подчиненост на европейските нации, на европейските народи. С всичко, което се случи с Гърция, се появи една йерархична Европа. На първо място олигархична, тъй като изключи народите, като се подигра на референдумите, а на последващо място олигархия на разнообразни равнища с Германия на върха.

Като множеството хора и аз бях обезверен. След това пристигна войната и в действителност аз си задавах въпроси за тази немска форма на Европа, за появяването на немска империя. Имаме тази пирамида и Германия още веднъж се оказва на върха заради своята естествена демографска, икономическа обстановка в Европа.  Докато се изграждаше тази Европа, видяхме цялостното изгубване на европейската воля, т.е. пристигна войната, съветската войска влезе в Украйна, западните страни се ангажираха все по-силно, само че това, което се прояви, е изгубването на германо-френската Европа, в случай че мога по този начин да каже. А оста Берлин-Париж беше сменена от една невероятна ос - Лондон-Варшава-Киев, явно ръководена от Вашингтон. Видяхме да изчезва всякаква воля на Европа - първоначално с съмненията, имаше безкрайни разисквания сред Макрон и Путин, германците бяха доста сдържани, доста неуверени, а след това  видяхме по какъв начин последователно, на стадии, изчезва  цялата воля за битие. Според мен централният въпрос е по какъв начин европейските национални елити, сега, в който европейският план завършва, олигархичният план съумява и те са на върха, просто вземат решение да изчезнат, или се оставят на външна воля, на волята на Съединените щати.

Има и втори детайл, който подсказва, че изгубването на тази воля на елитите не просто е обвързвана с Европейския съюз и това е еволюцията на британците. Британците направиха Брекзит, разделиха се с Европа, на доктрина, с цел да си върнат контрола над ориста си, а в реалност английското държавно управление затъва във войнолюбието си, което надвишава американското - то следва американците, само че ги изпреварва в прочут смисъл - наподобява англичаните, британците също са имали потребност да се оставят на нещо външно. Така че това е общ проблем и за мен е изцяло вълнуващ исторически въпрос: ръководещите съсловия, които желаят да се избавят от властта си, постоянно е вълнуващ въпрос.

- Това е прекрасен пролог. Но какво наричаш “елитите ”? На кое равнище стартира това?

- Да сложим най-горния 1% във връзка с приходите, т.е. това включва водещите политически фрагменти, най-богатите хора, най-доминиращите публицисти, най-доминиращите академични преподаватели, т.е. най-горният пласт на обществото, който управлява стопанската система, другите браншове на страната.

- Говориш за елитите, които изоставиха нацията в интерес на един много отдалечен европейски блян, само че наскоро изоставиха и този блян. В изгода на какво и най-много за какво?

- Това, което доста ме порази, беше смяната на хора от образния и политически пейзаж, считани за възторжени европейци, които говореха единствено за европейските полезности, от време на време за европейската обществена страна, за цивилизованата страна на миролюбива Европа, в съпоставяне със Съединените щати, които внезапно се обръщат в един в действителност войнолюбив атлантизъм. Знам, че всичко е в Брюксел, НАТО също, само че това място е фиксация на тяхната честност.

Мисля, че има няколко пояснения, няколко равнища на пояснение. На първо място е откритието, което всички усещахме, че европейският план е останал без наличие и това, което те осъзнаха, е, че не просто е празен, което сподели референдумът от 2005 година - никой във Франция не има вяра в него, 55% “не ”, 45% “да ”, само че по-късно имаше поредност катаклизмични събития - огромната криза, в която Европа беше още по-неспособна от Съединени американски щати или Китай да се оправи с проблемите. Европейският съюз като институционална система задълбочи рецесията, сковава всичко. Противно на това, което се приказва, Европейски Съюз забави националните реакции за надзор над Ковид. Вече никой не има вяра в него. Бих споделил, че най-новият признак за несъществуването на Европа, е продължаващият спор за промяната на пенсионната система. Имаше време, в което се говореше за Европа, имаше европейски планове, а през днешния ден работата на държавното управление е да вбесява френското население с един неуместен пенсионен план. Може би би трябвало да забележим в пенсионния план знак на изгубването на всякаква европейска проблематика.

Мисля, че в този подтекст ръководството на Европа се е трансформирало за елитите, които я сътвориха, същинско концептуално задължение: по какъв начин да излезем, по какъв начин да се избавим от това нещо, което не работи, което сковава всичко? Това не може да се признае, не е за признание и мисля, че в този подтекст пристигна войната, отвън обстоятелството, че е насмешка с обстоятелството, че преди казвахме “Европа, това е мирът ”, а в този момент Европа е война. Хората ще ви кажат “това е война на инат, тъй като руснаците… ” и така нататък Само че е тъкмо противоположното. Лека-полека, инстинктивно, хората видяха, че инвестицията във войната в Украйна не разреши да се реализира още веднъж европейско единение против Путин. Донякъде по този начин, както комунизмът способства за основаването на Европа. Това, което стана по-силно, напълно не е Европа, а подчинението на Европа на Съединени американски щати. Тоест,  това е разследване от празнотата на европейската идеология, която разреши на всички европеисти - политици, публицисти и така нататък, да преминат към боготворене на НАТО. Те минаха от Златния телец на единната валута към обожанието на западния милитаризъм на НАТО. Това, първо. Бих споделил, че Европа към този момент не съществува в мозъка на елитите, които я сътвориха.

Но има и нещо друго. Започнах да чета за интернационалните финанси, за данъчните убежища, за които доста се приказва. Накрая си дадох сметка, че се се случили доста значими неща - трансформирало се е отношението на същински богатите хора в Европа към англо-американския свят. Имаше една фаза в европейската история, в която имаше Европейски съюз и когато богатите европейци желаеха да избегнат заплащането на налози в своята страна, влагаха парите си в Швейцария. Швейцария не беше в Европейски Съюз, само че беше леговище за европейските страни. Прочетох доста забавната книга на Габриел Зюкман, La richesse cachée des nations (Скритото благосъстояние на нациите), т.е. парите, които бягат от страните, вътре има доста хубава графика, която демонстрира съответните стъпки на парите, вложени в Швейцария, и на парите, вложени другаде.

- Ето я графиката, можем дружно да я разясняваме. Тук виждаме в оранжево процентът на финансовото завещание на европейските семейства, вложено в данъчни убежища. До 80-те години Швейцария съвсем имаше монопол като данъчно леговище, само че по-късно нейният дял понамаля и има растеж на данъчните убежища отвън Швейцария и на първо място в англосаксонския свят.

- Точно по този начин. Свикнали сме да упрекваме Швейцария за всичките си беди, само че в действителност не си даваме сметка какво значи действително този преход на парите отвън Швейцария, за отношението на елитите към геополитиката. Влагането на тези пари в Швейцария стартира много рано - през 70-те - 80-те години, т.е. това е бавното придвижване на глобализацията. Очевидно то беше ускорено, засилено с трансформациите на интернет. Ако погледнем нарастването на потребителите в интернет по страни, виждаме, че това стартира сред 1995 - 2000 година и става в действителност преобладаващо сред 2000 и 2010 година Към този стадий би трябвало да се добави, че интернет промени природата, смисъла или полeзността на тези пари, скрити в чужбина. Той направи тези пари дейни. Интернет разреши да се употребяват тези пари. Парите, които първоначално просто бяха вложени в Швейцария, в случай че добре съм схванал, тъй като аз самият не съм имал пари в Швейцария, много некомпетентен съм в тези области, само че това бяха точно скрити пари, с цел да се избегнат налозите. А по-късно те станаха пари, които могат да циркулират, да бъдат влагани в данъчни убежища. Голяма част от скритите пари излязоха от Европа и минаха в ръцете на англо-американски банкови системи. Всъщност първите артисти на финансова глобализация, разбрах това четейки двете чудесни книги на един британски публицист, Оливър Бълоу. Едната книга е озаглавена Moneyland, страната на парите, а другата е Butler to the World. В книгите на Оливър Бълоу открих, че първият стадий на този развой е основаването на евродоларите от британските банки, които с рухването на империята повече нямаха какво да вършат в свят, в който лирата към този момент не беше огромната аварийна валута, и които започнаха да боравят с доларите отвън американската територия. Тоест, открих движещата роля на агличаните, на разпадането на Британската империя във финансовата глобализация, което ми се стори доста забавно.

Разбира се, не знам дали сърцето, националното възприятие на елитите пътува дружно с парите и дали преходът, навлизането на европейските континентални елити във финансовите потоци на англо-американския свят, е трансформирало прочувственото отношение към този свят, само че във всеки случай това ги сближи. Но мисля, че нещата отиват по-далеч.

Говоря за финанси, за интернет, ще приказвам за наблюдението над хората, само че не като конспиратор от платото Милваш. Конспираторът от платото Милваш е уверен, че Централно разузнавателно управление на САЩ го следи. Само че Централно разузнавателно управление на САЩ не се интересува от левичарите от платото Милваш. В подмяна на това, когато човек чете текстовете, които учат или разказват аферата “Сноудън ” в Съединени американски щати, разкритията на Сноудън, цялата активност по наблюдаване на службите, Централно разузнавателно управление на САЩ, АНС в действителност се прави върху богатите. Това, което хората не схващат, е, че в една олигархична система има надзор на популацията, само че това е неопределен, недетайлен надзор, а една стратифицирана или йерархизирана олигархична система контролън на висшите сфери е доста значим.

Искам да опиша съответно по какъв начин ми пристигна тази концепция. Четях книгата на британския публицист, който е бил контактът на Сноудън. No Place to Hide е заглавието на книгата, тя, несъмнено, е преведена на френски. Снодуън разказва по какъв начин един вид от Централно разузнавателно управление на САЩ му е разказал за вербуването на човек, обвързван с швейцарската банковата система. Видях по какъв начин се упражнява американския надзор върху европейския хайлайф. След това излязоха всички истории с подслушваните телефони.

- Неотдавна говорихме за това в изявлението с Арно Монтебург, с Али Лайди също - за трансформацията на целия американски шпионски уред от Студената война през 1992 година под въздействие на Клинтън, който споделя: “Добре, в този момент имаме всички тези шпиони, какво ще вършим с тях? Или ще ги уволним, или по-скоро ще ги сложим в услуга на стопанската система. Можем да вършим стопански шпионаж, с цел да помогнем на нашите компании ”.

- Това беше Централно разузнавателно управление на САЩ, шпионажът както досега. Не бяха Джеймс Бонд, тъй като Джеймс Бонд не е тъкмо това, само че подобен беше духът. Това, което ме интересува доста повече, е активността на Агенцията за национална сигурност (АНС), която е профилирана в надзор на телекомуникациите, на интернет, на всички данни. Склонен съм да мисля, че огромна част от активността на АНС е да записва, да управлява всичко, което визира европейските елити. Представям си това, само че то е чисто хипотетично. Призовавам младите откриватели да се поинтересуват от тези въпроси със строга методология и най-много без параноя. Моята догадка, тъй като би трябвало да разберем тази тайнственост, това сближение на висшите европейски съсловия зад Съединени американски щати, е, че е имало идеологически вакуум, бягство от войната, само че може би има още по-тежък надзор на американския уред, на държавния уред, върху европейските елити, открил се освен посредством военни структури като НАТО или реинтегрирането на Франция в обединеното командване, а заради обстоятелството, че всичко, което се правеше посредством интернет, е било записано или може да бъде записано.

Един от въпросите, над които премислям, е за метода, по който са вложени всички тези пари на богатите в английски или американски данъчни убежища - и от ден на ден в самите Съединени американски щати, в някои характерни щати, като Делауеър, където има удобно законодателство -, че не е направено неразумно, без да си дадат сметка, че това слага цялата финансова активност на богатите пред очите на американската власт и че в този свят, в който въздействието на Съединени американски щати се стеснява непрестанно с  изгубените войни в Ирак, Афганистан и така нататък, контролът на Съединени американски щати над техните протекторати, над доминираните от тях в западния свят се усили. Парадоксално, европейските елити са все по-послушни пред американците сега, в който елитите на страни, като Саудитска Арабия, Турция, Индия, в действителност всички, се измъкват от американското въздействие.

- Казваш, че елитите са изгубили европейския план и това е поразително, тъй като преди двайсетина години чувахме “ще създадем това, ще създадем това ”. Сега сме във време, в което няма доста ясни, доста съответни планове, а единствено някакви заклинания, безспорно тъй като всичко, което дадоха обещание, се провали - претовареност, разцвет, политика на въздействие на Европа. Но при тази липса на европейски планове, въпреки всичко има нещо останало, което е учудващо - те не знаят какво да вършат, само че от ден на ден го вършат. Видяхме, че последната концепция е за разширението, само че без да разберем за какво. Виждаме Шолц или Макрон, които имат намерение да вкарат в Европейски Съюз Албания, Босна и Херцеговина, Украйна по аргументите, които знаем. Но те не стопират дотук. Искат да вкарат даже Грузия и хокат прочее Грузия или Сърбия, тъй като не зачитат това, което Европейски Съюз желае от тях да създадат и считат, че е в техен интерес да останат неутрални. Как гледаш на тази хипернационалистическа визия за разширение?

- Не мисля, че думата е “националистическа ”. Мисля, че зад всичко това има празнина. Първо, това в действителност е въпрос на методология. Има интервали в историята на света, в които доста ясно се вижда, че държанието на ръководещите съсловия е станало изцяло ирационално. Аз постоянно се стремя да създавам  рационализиращи модели на западното геополитическо държание.

- Но това е рисково, когато човек живее в еврокрация.

- Много се веселя на тази забележка. Но от ден на ден мисля, че навлязохме в интервал, в който би трябвало да престанем да мислим в термините на разумен план. Тоест, волята за разширение на една система, която в центъра си се разпада - преди всичко това важи за европейците, само че и за американците, тъй като Америка е страна в развой на изплозия, която към момента мечтае мегаломански за тези времена и желае да уголемява НАТО. В този смисъл това, което бих нарекъл делириумът на европейските ръководещи съсловия и желанието на американските ръководещи съсловия, са съразмерни, те вървят в една посока. Не мисля, че би трябвало да се търси план, рационалност. Мисля, че това е проблем за психиатрите, т.е. какво се случва в мозъка на хора, които стигат до върха на една командна пирамида и не знаят какво да вършат, чийто остарял план наподобява празен и незабележим и които се впускат в обезщетителни действия за хоризонтално разширение. Но това е проблем за психиатрите и прочее имам случай да предложа появяването на нова дисциплинираност - геопсихиатрията, в която ще се основат проучвателен екипи, включващи типичен геополитици, икономисти и психиатри.

- Би изглеждало потребно. Впрочем имаме образец за това, което казваш. Виждаме европейските елити, които считат, че има голяма военна опасност. Защо не? Това е разбираемо. Но тяхната визия е да станат още по-фанатични в НАТО, т.е. в Съединени американски щати, до момента в който един пореден европеист би трябвало да каже: “добре, ще създадем европейска войска и ще забележим какво можем да създадем за защитата, може би Франция, Англия могат да ни създадат нуклеарен чадър ”. Но не го вършат. Това би бил разумен план, само че не чуваме да се приказва за него. Непрекъснато повтарят “НАТО, НАТО, НАТО ”, който първоначално беше план, който даже американците не си представяха, че ще просъществува дълго. Защо през днешния ден има 500 млн. проведени и богати европейци, които желаят да бъдат защитавани от 350 млн. американци, които са почти толкоз богати, колкото тях. За да илюстрирам това, мисля, че е забавна и не доста известна една фраза на Айзенхауер, който е бил първият главнокомандващ на НАТО. През 1951 година той споделя: “Ако след 10 години всички американски войски, ситуирани в Европа за задачите на националната защита, не бъдат върнати в Съединените щати, целият този план (НАТО) ще се провали ”. Тоест, американците явно споделяха “оправяйте се! ”, а това в никакъв случай не се случи и виждаме, че през днешния ден даже априори няма визия за самостоятелност, за европейска стратегическа автономност. Казват “трябва американците да ни пазят ”. Но в случай че пристигна Тръмп и каже “изчезвам и ви оставям ”?

- Не помня по кое време гледах едно предаване с такива политици, седяха към една маса. Гледах ги и си споделих: “Но те са откровени. Те в действителност считат, че сме застрашени от Русия ”. Русия, чиято територия е прекомерно огромна даже за самата нея, която е облекчена, че се отърва от националните демокрации и в частност от Полша, която тровеше историята ѝ, Русия, чието население в действителност понижава и която мъчно ще управлява личната си територия. И си споделих: “Това в действителност е смешно. Тези хора си мислят, че ще бъдат нападнати от опасност, която не съществува ”. Това е психиатричен проблем. Всъщност е нужно състрадание към елитите. Това е мъчно, когато имате ляво образование, с концепцията, че хората са горе, с цел да вършат пари, да експлоатират народа, с цел да усилват доходността на капитала, без да си давате сметка, че когато принадлежиш към една ръководеща група в обществото, към този момент нямаш потребност от пари или непосредственото ти оцеляване към този момент не стои като въпрос, а откриването на смисъла в живота, който на доктрина би трябвало да бъде рационалното ръководство на едно общество към по-добро бъдеще, става мъчно и ние сме изгубени. Мисля, че това води до ирационалното държание на хората горе. Важното за нас, откриватели и жители, в общество, което претърпява сходен феномен, е преди всичко да знаем, че това съществува.

В случая с нацизма ирационалността е явна, тъй като делириумът е свиреп, елементарен - избиването на евреите е елементарен план, видно е, че сатаната работи в този план. Казвам го на смешка, тъй като не съм набожен, само че е явна патологията на нацизма. Мисля, че сложното в този свят, е да разберем, че сме в патологична фаза, не бих споделил на мека полуда, тъй като въпреки всичко приказваме за войната в Украйна, чийто последици са все по-тежки, а за осъзнаване на обстоятелството, че историческият миг е миг на умствено боксуване на елитите. Има пояснения за това. Тъй като работя доста върху англо-американския свят, съм изумен от все по-голямата ирационалност на американските елити.

- Но въпреки всичко това е парадоксално, тъй като ти описваш тези американски елити, които ненапълно в действителност са в разпад, само че европейските елити, те, несъмнено, постоянно са били атлантисти, Съединени американски щати са в сърцевината на европейския план, само че постоянно са били европеистки. Но в един миг Съединени американски щати са в развой на деградиране.

- Това е спомагателният и фундаментален абсурд - това подчинение пред Съединени американски щати се случва сега, в който идентификацията с “американските полезности ” става изцяло невъзможна. Америка е известна като малко по-сурова от Европа във връзка с пазара на труда, с по-малко развита обществена страна, само че Америка имаше симпатични прогресистки измерения с еманципацията на чернокожите, на дамите и също така Америка беше народна власт. Америка се трансформира в нещо напълно друго след неолибералната гражданска война. Тя стана водач и мотор на неравенствата на едно необикновено равнище. Тя се трансформира в още по-расова страна, освен тъй като има служители на реда, които стрелят по чернокожите, а тъй като чернокожите бяха затворени в категорията на изборни наемници на демократите. Това е страна, в която политическата система дотолкоз е доминирана от парите, че да се приказва за народна власт стана изцяло неуместно. Това е страна, чийто политически полезности и от двете страни на спектъра в реалност са неприемливи. Една от огромните илюзии, една от последните илюзии на европейците е да се пробват да избират сред републиканците и демократите или общото държание на елитите - “Тръмп не е добър, неприятен е, Байдън е приветлив ”. Но не! И двамата са Америка. Това е свят, в който няма смисъл. Освен това, американският залез, упадъкът, загниването на Съединените щати, както ти сподели, за демограф като мен е доста просто за премерване. Има висока американска смъртност, която понижава доста по-бавно, в сравнение с другаде…

- Имаме графика, защото доста работихме дружно, с цел да подготвим това изявление. В нашия уебсайт може да намерите и други, спомагателни графики. Тук виждаме развиването на детската смъртност в няколко страни от 80-те години, на Китай - най-високата, само че мощно намаляваща, на Русия, стигайки до Швеция, която е страната с най-ниска детска смъртност. Виждаме, че една страна може да стигне до две деца от 1000, които умират преди еднагодишна възраст. Какво ти приказва всичко това?

- Главното е, че Съединените щати стават страната с най-лоши индикатори в западния свят. От зеленото се вижда, че смъртността е най-висока, тъкмо над Англия, което е обикновено, те са братовчеди в социокултурно отношение, в случай че може по този начин да се каже. Вижда се това фундаментално нещо, което е намаляването на равнището на детската смъртност в Русия много под американския таван, а доста скоро и в Китай. Следователно виждаме, че цивилизационният въпрос е по-сложен, в сравнение с ни споделят.

- Трябва да напомним, че това е индикатор, с който стана прочут.

- Неприятно ми е да го кажа, това ми скапе бащинството. Имам четири деца и се усещах отговорен с равнището на детска смърност, за което мислех. С повишението на равнището на детската смъртност сред 1970 и 1974 година усетих, предвиждах разпадането на Съветския съюз. Това е доста сензитивен индикатор, тъй като той приказва за най-слабите в едно общество. И, несъмнено, споделя нещо за действителността на американския стандарт на живот, доста по-точно, в сравнение с брутният вътрешен артикул на глава от популацията.

- Има нещо забавно, което е повишаването на детската смъртност във Франция.

- Това ни демонстрира действителността на френското развиване и в частност това национално оскърбление, което е фактът, че в този момент Германия има по-добри индикатори. Но тук приказваме за един доста елементарен индикатор - деградирането на френската болнична система, както и за по-дълбоки неща. Важното за нас е да забележим, че равнището на детската смъртност дефинира Съединени американски щати като изоставаща от нас страна, концепцията, че одобряваме за водач една изоставаща от нас страна. Но има и нещо по-лошо - продължителността на живота.

- Продължителността на живота също е доста изненадваща.

- Виждаме продължителността на живота от 1960 година Добре виждаме, че западните страни са били почти в паритет. А по-късно виждаме понижаване на американската дълготрайност на живота, която дълго време напредва, само че доста по-бавно, в сравнение с другаде, и безусловно синхронно с началото на неолиберализма през 1980 година с избирането на Рейгън.

- Виждаме, че и в Англия е същото нещо. Изглежда има неолиберален резултат.

- Тъй като неолиберализмът унищожава здравните системи…

- Това елементарно може да се изясни.

- И поражда феномени на всеобща беднотия измежду ниските образовани съсловия. Това е обикновено. Но има нещо по-лошо - даже преди рецесията с Ковид американската дълготрайност на живота е в застой, понижава преди Ковида и на първо място, даже в съпоставяне със страни като Англия, Франция или Италия, където имаше огромна смъртност от Ковид, виждаме, че е почнало възобновяване незабавно по-късно. В Съединени американски щати не виждаме възобновяване. Все отново продължителността на живота е значим детайл на виталния стандарта, това е приземяване в действителността. Бих споделил, че войната в Украйна е приземяване в действителността, Ковидът е приземяване в действителността, само че продължителността на живота е тип структурна действителност, която може да се мери във всеки един миг. Това се знае и когато погледнем метода, по който се получи това понижаване на продължителността на живота, сме изправени пред изцяло изумителни неща. Това са доста самоубийства, дължащи се на алкохолизъм, на опиати, зараза на потреблението на пристрастяващи опиоидни медикаменти, които бяха пробутвани от огромните фармацевтични компании, предписвани от лекарите. Тоест, това е безусловно безконтролно, като че ли една част от американското население, не бих споделил умишлено, само че прекомерно доброволно е била пожертвана от икономическо-медицинския уред. И след това се чудим, че има параноици в Съединени американски щати, даже хора, които настояват, че имат врагове.

- Това е като китайската опиумна война, единствено че в Съединени американски щати.

- А това, което е доста забавно и особено за разпадащите се имперски структури, е, че центърът стартира да страда повече от периферията. В Съветския съюз, в края на системата, хората, които страдаха най-вече, бяха руснаците, руснаците в центъра. В Грузия беше по-добре, в Армения беше по-добре, колкото повече се отдалечаваше центърът, толкоз по-малки бяха гнетът и страданието. Съединените щати стартират да стават такива, само че американците въпреки всичко не престават да ни забавляват, има едно смешно измерение. Аз съм огромен обожател на трилогията “Фантомас ”. В първия филм има един портрет на Фантомас, основан от самия него, когато той се обръща към Фандор, изигран от Жан Маре. И внезапно той му споделя: “Убивам доста, несъмнено, само че постоянно с усмивка ”. И когато виждам американските ходове с възходяща смъртност, когато помисля за броя на хората, които американските военни интервенции и американските блокади са умъртвили по света, блокадата на Ирак, даже преди втората война, сред двете войни, те възлизат на 400 хиляди мъртъвци и аз изтъквам книги, оповестени в Съединени американски щати от академични издателства. Целта ми не е да навредя на Съединените щати, това е просто детайл от размишлението ми за европейското държание. А то е по какъв начин европеистите, които ни пробутаха един план, произтекъл по-скоро от християндемокрацията - европейският план беше артикул на християндемокрацията, само че зад християндемокрацията имаше обществено християнство,  имаше известно почитание към индивида, това не е моята наклонност, само че е нещо изцяло почтено за почитание като полезности, морал, с християнски или постхристиянски синдикати - удивително е да забележим по какъв начин този европеизъм мутира в послушание, в заличаване на една система. Неприятно ми е да го кажа, в същинско изгниване.

- Обещаваха ни някаква хомогенизация на Европа, европейската структура беше построяването на една огромна страна, в която всички щяхме да бъдем съвсем идентични, да се сближаваме. В трудовете си обясняваш, че това, което се случва, е по-скоро разделечаване. За да се върнем към този европейски аспект, ти предлагам да разясняваме разнообразни карти, с цел да разберем протичащото се. Тук можем да забележим комерсиалния баланс на европейските страни в връзките им отвън Европейския съюз.

- Това е безусловно изумителна карта, тъй като е карта на сензационно икономическо-културно неизменност, т.е. централната ос, която включва Германия и скандинавските страни, стигайки до двете балтийски страни - Естония и Латвия, които също са в зелено, до момента в който Австрия и Ирландия са обособени случаи, Англия също е нещо друго, това е остарялата дисциплинирана протестантска Европа. Това бяха и зоните на оптимално ограмотяване, което разреши индустриализацията и този търговски баланс. Следователно има някакво неизменност, което беше реактивирано или не беше възпрепятствано изцяло от съществуващото евро. В Швейцария има протестанско-католическо равновесие, само че Австрия е обвързвана с Германия с аналогични властнически фамилни структури, Ирландия в действителност е доста необикновен случай, защото Ирландия заема особено място във финансовия англо-американски механизъм. Говорех за протестантството, само че това не се отнася до Англия, която се саморазруши стопански паралелно със Съединени американски щати, само че Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Латвия, Естония, Швейцария, като съществена наклонност, са протестански страни. 

- Тази карта е обвързвана със идната карта на индустриалната претовареност. Можем да ги разясняваме по едно и също време.

- Тук стигаме до нещо друго - до Западна Европа, Централна Европа и Източна Европа. Това е в действителност европейската структура, европейското разширение, еврото. Но на тази карта не виждам доста еврото. Това, което виждам, е съществуването на една Западна Европа, на същинската Западна Европа като фамилни структури и статут на дамите. Най-феминистките страни, тези които са в алено, са най-деиндустриализираните страни, това съпътства развиването на непроизводителните действия, т.е. има взаимовръзка сред еманципацията на дамите и развиването на бранша на услугите. Германия, Италия и Австрия са в междинно състояние, само че това са и най-патрилинейните системи, с най-голяма резистентност на индустриалната мрежа, обвързвана с мъжките специалности. Източна Европа е нещо друго, т.е. обединяването докара до вътрешно разделяне на труда в Европа и трансформира Източна Европа в нещо като вътрешен Китай с доста ниски заплати. Пак споделям, това породи вътрешна диференциация, а не доближаване, даже и ситуацията на някои някогашни национални демокрации да се оправи от една страна, то се утежни от друга.

- Виждаме едно от следствията от спора с равнището на инфлация. Това е инфлацията от 1 януари 2021 година, т.е. преди две години и половина. Има равнища на инфлация от почти 6% в Швейцария до над 30% в Източна Европа. Какво ти приказва това?

- Това е спомагателна илюстрация на фундаменталната разнородност на Европа. Мисля, че един от парадоксите на обстановката е, че от една страна има европейски план, който трябваше да хармонизира. Еврото трябваше да сплоти Европа, само че не го направи, а докара до раздалечаване. Ако би трябвало да обобщя днешната обстановка в Европа, това е обстановка, в която повече няма групово схващане, както на равнището на елитите във всяка страна, по този начин и в Европа като цяло. За мен една нация не е тъкмо народът. Eдна естествена представителна демократична народна власт, която избирам, е точно народът и елитите, които одобряват съществуването на народа, разединяват се и го съставляват, само че съставляват и груповото национално възприятие. Елитите са толкоз значими за съществуването на национално възприятие, колкото и народът. Мисля, че в този момент на всички места има явления на раздробяване на груповите усеща за принадлежност и то на всички публични равнища. Не упреквам съответно елитите, само че бих споделил, че когато това визира елитите, е още по-сериозно, тъй като те са забележимият център на националното битие и затова това групово схващане на нациите изчезва. Това, което демонстрират всички тези карти, с всички тези разлики сред страните, които видяхме при равнищата на инфлация, на износа…

- Виждаме го и с смяната на популацията, което се усилва или понижава.

- Това е най-очебийната разлика, която демонстрира фундаментално опустошителния темперамент на европейската структура за някогашните национални демокрации, тъй като е имало повишение на виталния стандарт, само че повишение в подтекста на едно намаляващо население. В реалност това е фундаментална историческа загуба. В някои страни това е съвсем екзистенциална опасност. Настоящата обстановка на Европа, която в действителност е странна, е, че елитите към този момент не дефинират националното схващане, не дефинират даже европейското схващане, само че обществата към момента съществуват. Днешна Европа е система, в която множеството народи, с изключение може би на Източна Европа, към този момент не съществуват в действителност като национално схващане, само че народът продължава да съществува. Тоест, към този момент няма испански народен план, няма френски народен план, податлив съм да мисля, че британският народен план за Брекзит се оказа изцяло подправен и може би още по-фалшив от националния дискурс във Франция или в Германия, само че към този момент няма нищо. Има частици от общество, които имат присъщи черти, само че към този момент няма водеща мисъл, която да ги задвижи. Тази историческа обстановка е доста особена и аз съм уверен, че религиозната матрица структурираше политическия живот в Европа. В началото Европа беше дело на християндемократите, само че в ера, в която имаше религиозна процедура в Северна Италия, във френската външна страна, в Рейнска област, в Бава